Как да разберем логиката на английските глаголни времена?

Difficult-Words2

Всеки, който е изучавал английски език като чужд, знае, че една от най-големите трудности са времената в английския език. Наистина, защо са необходими толкова много времена? Нали събитията стават  или сега, в момента, т.е. в сегашно време, или в миналото, или в бъдещето?  В някои езици дори има само две понятия за времена –  “минало” и “неминало”, а има езици изобщо без глаголни времена. Защо тогава в английският език има цели 12 глаголни времена?

Прави сте да си задавате този въпрос  – събитията наистина се случват или в миналото, или в настоящето, или в бъдещето. Затова и всяко от 12-те английски времена започва с една от следните думи:

  • Present (сегашно),
  • Past (минало),
  • Future (бъдеще).

В английската глаголна система обаче съществуват  4 вида сегашно, 4 вида минало и 4 вида бъдеще време. Към думичките “сегашно”, “минало” и “бъдеще” се прибавят следните 4 думи:

  • Simple (просто),
  • Progressive/Continuous (продължително),
  • Perfect (перфектно) и
  • Perfect Progressive (перфектно продължително).

Всъщност, картината в българския език е подобна:  например, имаме 4 времена, които започват с думата “минало”:

  • минало свършено време (писах),
  • минало несвършено (пишех),
  • минало неопределено (писал съм)
  • минало предварително  (бях писал).

Повечето от нас не се затрудняват да ги употребяват, защото сме усвоили усвоили родния си език в бебешка възраст и употребяваме тези времена инстинктивно правилно, без дори да имаме представа за това, как се наричат и защо. Някои от нас дори и не могат да назоват всички български граматични времена, но всички прекрасно знаем кое кога да употребим.

Иска ни се да можем просто да кажем – това българско време се превежда чрез онова английско време и край на всички проблеми – но, за съжаление, това е невъзможно. Защо? Защото логиката на времената в двата езика е различна. В тази статия ще се опитаме да обясним разбираемо логиката на английските времена. Обяснението може да ви се види длъжко, но ако имате търпение да го дочетете докрая, вероятно ще “ви светнат” много неща, които ще ви помогнат да разберете кога да употребявате различните глаголни времена.

Ето един пример, който илюстрира разликата в логиката на глаголните времена – един британец ясно разбира, че I work, I am working, I have worked и I have been working са сегашни времена – докато за един българин – I have worked (работил съм) изглежда като минало време Затова опитите да се обясни “как се превежда това време на български” не са особено ефективни. По-резултатно би било да се разбере логиката на английските времена и оттам – в какви ситуации се употребяват и какво значение изразяват. Разбира се, значение имат и граматичния залог и вида на глагола и т.н., но тук ще се опитаме максимално да опростим обясненията Ще направим това с помощта на когнитивния (познавателния) подход към езика.

За какво са необходими категориите “време” и “вид”?

С помощта на категорията време човек разделя целия обкръжаващ го свят на 3 сфери в живота си:

  1. това, което възприемаме със сетивата си и осъзнаваме като действителност, тук и сега – или сегашно време (present, от лат. praesens – това, което е пред сетивата);
  2. съхраненото като памет – това, което е преминало през нашите сетива – или минало (past);
  3. това, което предсказваме, че ще се случи, на основание на нашите знания – или бъдеще (future).

Ключовите думи тук са “сетива” и “знания” – ще разберем защо по-нататък. Много е важно и да помним, че разбиранията за сегашно, минало и бъдеще време в английския и българския език не си съответстват еднозначно.

Да разгледаме като пример следната ситуация.

 

Бащата е заминал в командировка преди известно време. Иванчо си учи уроците в стаята, а мама приготвя вечерята в кухнята. Звъни се на вратата. Момчето отваря вратата и като вижда баща си, радостно казва:

“Мамо, татко си дойде!”

Струва ни се логично, че “си дойде”  е форма на минало време на глагола от свършен вид и означава действие, което се е случило в миналото и е завършило преди момента на говоренето. Но се оказва, че не можем механично да пренесем тази в английския език. Когнитивният подход ни ориентира да потърсим отговора на въпроса

Какво всъщност съобщава момчето на майка си?

И тогава откриваме, че възклицанието му всъщност означава “Виждам татко“. Или ако продължим мислено разсъжденията на момчето, би излязло нещо такова: “Преди известно време (в миналото) не го виждах, тъй като го нямаше вкъщи – беше заминал в командировка. Сега татко отново е тук, значи си е дошъл (логически извод, основан на фоновите знания на момчето )”. С други думи, смисълът на възклицанието на момчето е такъв: “Татко отново е вкъщи (аз го виждам отново)”. Но това е сегашно време, нали? Затова и в английският език е употребена формата за сегашно време – ако забелязвате – момчето изразява това, което вижда сега – и е употребено сегашно време:

Mum, Dad has come back! (сегашно перфектно време)

 

Сега остава другият въпрос – кое от четирите възможни сегашни времена да употребим: Simple (просто), Progressive (продължително), Perfect (перфектно) или Perfect Progressive (минало перфектно)?

Отново се обръщаме за помощ към когнитивното разбиране на

категорията вид

С помощта на категорията вид човек разграничава знанията по техния източник:

  • Ние знаем за нещо, защото сме го видели (чули, усетили и др.п.) лично, т.е. от първа ръка;
  • Ние знаем за нещо, защото това знание ни е било предадено в готов вид (някой ни го е казал, прочели сме, научили сме го в училище и т.н.).

Тази разлика е много важна и в ежедневието ние я отчитаме на подсъзнателно ниво. Всички знаем добре пословицата “По-добре един път да видиш, отколкото сто пъти да чуеш”. Видяното лично с очите си, обикновено не се подлага на съмнение, докато знанието, получено от други хора, не е задължително да е достоверно. Само за сравнение, вижте какво би станало на български, ако употребим несвършен вид на глагола: “Мамо, татко си е идвал!”. Формално погледнато, изказването е граматично правилно, но не може да се каже така, защото никой не казва така в такава ситуация –  “си е идвал” не показва, че момчето вижда баща си в момента – а когато кажем “си дойде” – това става ясно.

 

Smoker

Ivan is smoking again.

Трябва да имаме предвид, че в английския език тази разлика се предава чрез глаголното време, а на български език – често това става чрез контекста – т.е. чрез други думи.

На английски всичко е просто, защото тези смислови разлики се предават със специални форми на глагола:

Ivan is smoking again. – Progressive (продължително) време – виждаме го в момента.

Ivan smokes again. – Simple (просто) – знаем че пуши по принцип, не е задължително да го виждаме в момента.

Да сравним как е на български:

  • ”Виж, Иван отново пуши, независимо от предупрежденията на лекарите” . В този случай ние виждаме Иван пред себе си – показва го допълнителната дума “Виж”.
  • “Иван пуши, независимо от предупрежденията на лекарите” –  ние знаем за пушенето на Иван и няма нужда Иван да ни е пред очите, той може изобщо да е в друг град и дори в друга страна.

На български, формата на глагола е “пуши” и в двата случая. Налага се да добавим “виж”, за да уточним, че го виждаме. На английски език, формата на глагола се различава – ако го виждаме, т.е. знаем, че той пуши в момента, това е продължително време, ако знаем, че пуши, но не го виждаме в момента – това е просто време.

Дотук говорихме за два типа познание, които съответстват на двата граматически вида: в единия случай, познанието има определен източник на информацията (виждаме Иван да пуши – т.е източник са сетивата ни), а в другия – не е определен източника (например, казвайки, че Иван пуши, аз не обяснявам, откъде зная за това). А английският глагол има четири форми. Защо толкова много?

stink

Ами защото зависи какво виждаме, чуваме и т.н. Когато казвам – “Виж, Иван отново пуши” – имам възможност да наблюдавам процеса на пушене (той държи цигара в ръка, вдишва дима и го изпуска). Но ако майката среща Иван и понеже помирисва цигарен дим от дрехите му пита “Пак ли си пушил” ?, тя се основава на това, което възприема в момента на говоренето (в дадения случай, с обонянието си) и разбира се, това е сегашно време Have you been smoking again?.

Тя не наблюдава самото действие пушене, но усеща други признаци, които й показват, че Иван е пушил. За изразяване на този когнитивен смисъл в английския език си има специална форма  – Perfect(перфектно време). Тази форма се употребява, когато сравняваме това, което е сега с това, което е било преди това (например, сутринта Иван не е миришел на цигари, а сега – мирише, значи е пушил).

Комбинация

И накрая, са възможни случаи, когао говорим за непосредствено наблюдавано действие и при това едновременно сравняваме това, което виждаме с това, което сме видяли или виждали преди . Например, виждам, че Иван сега пуши, но съм го виждал да пуши и преди, в продължение на целия ден. В този случай наблюдаваме сливане на двете форми, изразяващи различен когнитивен смисъл и получаваме една не много любима за обучаващите се форма на  Perfect Progressive (перфектно продължително време).

Тези доста сбити обяснения за когнитивното (познавателното, смисловото) съдържание съдържание на английските глаголни форми може да сумираме във вид на много прост алгоритъм, който позволява на практика без грешка да избираме правилната форма на глагола.

Алгоритъм на избора на видово-временната глаголна форма

algo bg

 

Нещо повече, когнитивният подход към английските времена позволява да се види нагледно, че не съществуват никакви тъй наречени изключения по отношение на употребата на глаголите от различни групи в тази или онази граматична форма. . Всеки глагол (например, see, know, remember, like и др.п.) може да бъде употребен във формата Progressive (продължително време), просто трябва да се знае кога може и трябва да се направи това и кога – не може. Казано накратко, се оказва, че в системата на граматичните форми на английския глагол няма нищо сложно и непреодолимо. Както показва практиката, един мислещ човек (независимо дали е ученик, студент или възрастен), усвоява значението и функциите на английските времена за кратък срок. Останалото е въпрос на техника и тренировка на обучаемите при употребата на самите форми и автоматизация на алгоритъма за избор на формите.

Този алгоритъм като съставна част на методиката на обучение на граматичните форми на английския глагол е описан в учебното пособие “Английският глагол.  Нова граматика за всички” (Кравченко А. В. (ред.), Иркутск, 1999).

Advertisement

18 Responses to “Как да разберем логиката на английските глаголни времена?”

  1. Gelqzko

    Apr 01. 2014

    Пълна лъжа е, че в другите езици няма повече от 3 времена, оправете си грешната информация !!! Например, в българския език има цели 9 времена, в немския са 6, във френския са 10 !

    Reply to this comment
    • prosveta

      Apr 08. 2014

      Всъщност, вие говорите за граматичната категория “време”, а в статията не става дума за граматични времена, а за реално време. В реалността има само минало, бъдеще и настояще. Естествено, в езиците може те да бъдат изразявани с много повече граматични времена, защото в тази граматична категория се включват и много други неща, извън понятието за време. Вие говорите за граматични времена, но това не е същото като реалното време.

      Reply to this comment
  2. NewLine

    Apr 18. 2014

    Много добре написано! Помага доста, но истината е, че по-важно от практиката НЯМА! Добре обяснихте това, че няма как да сравним българските с английските, едно към едно. Като цяло човек трябва да вникне в смисъла им. Не е само език, но и култура. Страшно много благодаря за статийката – ПОздрави!

    Reply to this comment
  3. Видов

    May 07. 2014

    Имам един въпрос. Става въпрос за следното:
    Преди време един приятел ме учеше на техника която превеждаше времената като добавяше към глаголите на продължителните времена- ещ и др.
    Пример:
    Когато бях работЕЩ.
    Съжалявам, че не помня много от тази техника но той много бързо го научи езика. Ако знаете нещо подобно ще съм ви задължен ако го споделите по същия великолепен начин като тази статия.
    Благодаря ви и успех!

    Reply to this comment
    • prosveta

      Jul 14. 2014

      Логиката на тази “техника”, която не е официално одобрена, но може би работи, е че когато говорим за действия, които вършим сега, на английски времето е Сегашно продължително –

      I am working – Аз работя, или “Аз съм работещ”
      “a working person” – работещ човек

      Reply to this comment
  4. Соколов

    Aug 01. 2014

    интересува ме, кой е този език с двете времена и има ли език само със сегашно време. благодаря!

    Reply to this comment
  5. prosveta

    Aug 26. 2014

    Авторът на статията е специалист по английски език и няма възможност да даде отговор на въпроси за другите езици. Но разгледайте, например, тази статия, за японския език – макар че става дума за прилагателни, а не за глаголни времена, се оказва, че в този език те се променят по време – и са споменати само две времена:
    http://uchanihongo.wordpress.com/category/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-2/

    Reply to this comment
  6. Georg

    May 10. 2015

    Интересен материал, макар че на моменти ‘звучи’, меко казано ‘екзотично’ поради някои доста спорни твърдения. :) Няма да се спирам на подробности. На автора/ авторката бих обърнал внимание, че на български съвсем спокойно се казва: “Татко си е дошъл.’, което, според скромните ми познания, на английски също се превежда със сегашно перфектно време… Като цяло занимателна статия.

    Reply to this comment
  7. Радко Шопов

    May 11. 2015

    Тая статия е пърна с фактологически грешки и особено в частта, която обяснява вид. Изтрийте статията и не заблуждавайте хората. Имаме вид на глагола – свършен и несвършен вид. С тях се изразява продължителността на действието, а не отношението на свидетел или несвидетел на събитието, което се маркира с категорията наклонение. Примерът, даден в статията е именно преизказно наклронение, а не несвършен вид, щото това е минало пречастие на глагола ‘идвам’: “Мамо, татко си е идвал!”, нито е минало неопределено време. Авторът или авторката трябва сериозно да се замисли и да престане да пише подобни глупости

    Reply to this comment
  8. Жоро

    May 16. 2015

    Хаха, това беше темата на дисертацията на жена ми – как БГтата в Щатите превеждат БГ времената на английски. 1 година ходи и интервюира българи, мисля имаше над 40 часа записи. Жалките опити за буквален превод водиха до изрази които бяха напълно объркващи и безмислени за нейтйв спикър. Извода беше че колкото е по-опитен/кадърен е говорещия толкова повече избира да превежда БГ конструкции дескриптивно (с много думи) а не буквално – защото буквален/точен превод е невъзможен, или много труден. Прилагането на английската логика в нейтив БГ спикър идва по-лесно с опита (говоирим 10+ години 90% америкасна среда) отколкото аналитично/чрез учене. Копирането на конструкциите май е по-лесно.

    Reply to this comment
  9. Гихоня у скотско

    May 20. 2015

    Пълни глупости , единственият начин да се научи някой да ползва правилните времена е много практика и нищо повече. С плещене на български, чужд език не се учи.

    Reply to this comment
  10. todortk

    May 21. 2015

    Много сложно е обяснено, но графиката на края е горе-долу добра.
    По простото обяснение е следното:
    бъдеще, настояще или минало се определят спрямо времето на наблюдателя. Тоест ако наблюдението ще се извърши в бъдещето е бъдеще, ако се върши сега е сегашно иначе минало.
    перфектното време описва резултат.- в дадения момент нещо вече се е случило. Продължителното описва действие което е било актуално или се е извършвало в момента на наблюдението. перфектно продължително е ако действието е започнало преди времето на наблюдението, но продължава и по времето на наблюдението.
    И съответно простото време е за действие което се извършва по принцип времето на наблюдението или състояние.
    пример:
    УТРЕ ще съм Довършил проекта.
    Наблюдението е утре, значи е бъдеще. Действието в момента на наблюдението е приключило значи е перфектно време.
    ВЧЕРА в десет часа бях писал в продължение на 7 часа теми по литература и още не бях приключил – минало перфектно продължително.

    Reply to this comment
  11. Антон Пандов

    May 26. 2016

    Здравейте,

    За съжаление примера даден от вас “Mum, Dad has come back.” Е първо неверен и второ, никой, никога не би го казал така, ако е очевидец.
    Dad is back е най-често употребяваната фраза. Сегашно перфектно време се използва в три основни случая:
    1. Когато действието започва в миналото и резултата е видим в настоящето. I have washed my car.
    2. Когато говорим за нещо без да уточняваме време : Have you ever seen a UFO?
    3. Когато говорим за опит, наш или чужд : I have tried dancing, but I failed miserably.
    Иначе казано, не е особено голяма философия да се научат английските времена. Изследване казва, че за да се овладее ново умение до майсторска степен са нужни 10 000 часа практика.
    Practice makes perfect!

    Reply to this comment
    • prosveta

      Jun 01. 2016

      Благодаря за коментара. Всички статии от категорията “кратки уроци по английски език”, се проверяват от носител на езика – човек, чийто матерен език е английският; по този начин възможността за грешки се свежда до минимум; не бива да се забравя, че едно и също нещо често може да се каже по няколко начина на всеки език, няма само един верен вариант за изразяване на една и съща мисъл. И на български можем да кажем “Татко се върна”, “Татко се прибра” и т.н. Разбира се, има много начини да се обяснят глаголните времена и всеки е свободен да си избере този, който му се вижда най-подходящ.

      Reply to this comment
  12. Old Gable

    Jun 28. 2016

    Който казва, че имало „непреводими“ неща от един език на друг, явно е бил уплашен от собствената си неспособност да направи някакъв превод – навярно наистина труден. Ала колкото и да е трудно превеждането на някои изрази, това съвсем не значи, че е невъзможно! Разбира се, азбучната истина е, че човек може да научи от чуждия език точно толкова, колкото знае от собствения си. Ако борави с 300 български думи, няма как да научи 301 английски, нали? Точно както не можеш в 1-литрова бутилка на налееш литър и нещо… И по-силен аргумент за това свое твърдение от лингвистичната култура на Христо Стоичков ми е трудно да приведа :) Значи, едва когато българският ти е на „супер“ ниво, смело можеш да се гмурнеш в опасните дълбини на езиковите „тънкости“. И още нещо: не бива да се забравя, че както един пее, рисува или готви по-добре от друг, тъй и някои притежават по-добър „нюх“ за езици от други. А горната статия е най-малкото ПОЛЕЗНА с товва, че приканва към размисъл. Ето защо намирам възмутително тоталното ѝ отричане. И съм готов да се обзаложа, че „остро“ отричащите я едва ли биха събрали нужните кураж и търпение (дори майната му на познанието!), за да напишат нещо подобно… :)

    Reply to this comment
  13. Rumy

    Jul 17. 2016

    По отношение на примера бих казала: Dad has JUST come back. /Dad is back./ Колкото до обясненията – доста объркващи на места.
    И така: Present Continuous изразява “ограничено действие” -има начало ,има край./естествено се използва и за сигурен план в бъдеще,за действие,което е в развитие.
    Present Simple: действие ПО ПРИНЦИП. Винги е така,обичайно за някого.Също се използва и за действие в бъдещето,когато има часово разписание.
    И т..н. Имам страхотна система за обучение,която работи безотказно години наред.Английският език е мелодичен език,има изклячителна логика в използването на времената.Достатъчно е да се разбере употребата на сегашните времена,а след това се прехвърлят логически правилата в миналото и бъдещето.Всъщност ключовият въпрос е КОГА СЕ ИЗВЪРШВА ДЕЙСТВИЕТО? Обстоятелственото пояснение те води към глаголното време. За сложните времена също има логика.Аз смятам,че английският език има най-лесната граматика,но е изключително беден език/в сравнение с българския/Оттук идва трудността-словосъчетания, фразеологични глаголи,които имат много значения,само практиката помага за правилната им употреба.
    И накрая: Писането се учи с писане,четенето-с четене,слушането със слушане :).Това се отнася за всички езици.

    Reply to this comment

Leave a Reply