Сегашно перфектно време – Present Perfect Tense – Резултат от действията ни

Перфектните времена на пръв поглед са странни, но ако разберете това, няма да имате проблем и с останалите перфектни времена (минало и бъдеще перфектни).

Кога да употребяваме това време?

 1. Когато описваме нещо, което е факт в  настоящето, но е резултат от нещо,  станало в  миналото.

Нека да разгледаме следната ситуация:

 Tom is looking for his key. He can’t find it. He  has  lost his key. 

 Том си търси ключа. Той не може да го намери. Той  е изгубил ключа си. 

 has lost – това е Present Perfect, сегашно  перфектно време.  Описваме факт, който е верен в  момента (Том няма ключ) но връзката с миналото е,  че той е изгубил ключа.

На пръв поглед, според логиката на българския език, приемаме това като минало време, но всъщност не е така. Когато казваме “той си е изгубил ключа”, на практика казваме “той няма ключ” (сега, сегашно време) и поясняваме “защото го е изгубил”. Още подобни примери:

“Where’s your key?” “I don’t know. I’ve lost it.” (Нямам ключ в себе си, изгубил съм го)
He told me his name but I’ve forgotten it. (Не помня името му, забравил съм го)
“Is Sally here?” “No, She’s gone out.” (Няма я тук, излязла е)
I can’t find my bag. Have you seen it? (Знаеш ли, дали е тук, видяла ли си я тук)

Как да образуваме формата на сегашно перфектно време?

С други думи,  схемата е: have / has + V3 – или спомагателния глагол  have / has, който тук не се превежда – и глаголът, който ни трябва с окончание -ed или третата форма на глагола.

Глаголите в английския език се разделят на две големи групи – правилни и неправилни.

Правилните глаголи имат -ed в минало време и когато образуват минало причастие, например,

finish – finished – finished

Неправилните глаголи си имат общо три форми – освен основната – и  специални форми за минало време и минало причастие, които трябва да се научат наизуст, например:

lose – lost – lost

или

do – did – done.

В образуването на перфектните времена взима участие третата форма на неправилните глаголи (минало причастие).

Още кога можем да използваме това време:

2. Когато трябва да разкажем за събитие, което е станало съвсем неотдавна или дори току-що.

Отново, когато ни интересува резултатът от това действие, а не времето, когато е станало.

Ow! I’ve cut my finger. (факт – пръстът ми е порязан – не е важно къде, как и кога съм го порязала)
The road is closed. There’s been (= there has been) an accident.
The police has arrested two men in connection with the robbery.

Сегашно перфектно време се използва с думи като just (току-що), already (вече), yet (още):

• Just -току-що, неотдавна, преди малко:
  “Would you like something to eat?” “No, thanks. I’ve just had lunch.” (току-що обядвах)
  Hello. Have you just arrived? (сега ли пристигна)
• Already – вече, по-рано от очакваното:
  “Don’t forget to post the letter, will you?” “I’ve already posted it.” (вече съм го пуснал)
  “What time is Mark leaving?” “He’s already gone.” (вече си е отишъл)
• Yet – още, вече (използваме само във въпроси и в отрицателни изречения):
  Has it stopped raining yet? (Спря ли вече да вали?)
  I’ve written the letter but I haven’t posted it yet. (Не съм го пуснал още)

При употребата на това време е добре да обърнем внимание на разликата между думите  gone (to) и been (to).

Gone – отишъл си и не се е върнал.               Been – ходил до там, пътувал, но се е върнал:

John is away on holiday. He has gone to Spain (той е в Испания сега, не се е върнал)
Marianne is back home from holiday now. She has been to Italy. (тя е ходила до Италия, но се е върнала)

3. Когато разказваме за жизнения си опит : 

I’ve been to Australia (Ходил съм в Австралия.)

Nadya has eaten raw fish. (Надя е яла сурова риба. )

Jim has climbed Everest. (Джим е изкачил Еверест.)

В тези случаи не се интересуваме кога и как е станало събитието, просто съобщаваме, че сме правили това.

4. Когато говорим за действие, което е започнало в миналото, но още продължава. 

Да разгледаме следния пример:

Тя е учителка от 20 години. (В момента тя е учителка и има 20-годишен стаж. Тя е станала учителка преди 20 години, в момента е учителка и ние не знаем още колко ще бъде учителка).

При тази употреба на сегашно перфектно време говорим за действие, което е започнало, все още продължава и не е завършило. Не знаем и не се интересуваме кога ще завърши.

Още примери:

I‘ve studied English for two years. (Уча английски от 2 години, имам 2 години вече обучение по английски език).

My sister has known her boyfriend since she was 18 years old. (Сестра ми го познава, откакто е на 18 години).

Запомнете:
Казваме for, когато използваме период – for three years, for two weeks

и казваме since, когато посочваме откога се извършва действието – since 1956, since birth, since last week